You've got another thing coming

Човек не трябва да се мъчи да бъде такъв, какъвто всъщност не е. И това не е някакъв лапсус или тафталогия. Гледните точки "човек никога не се променя" и "лесно е да бъдеш какъвто поискаш" са еднакво силно застъпени от многобройните си привърженици. Ние сме продукт на средата, в която живеем и растем. Имаме ли всъщност възможност да променим изцяло навици и начин на поведение, градени с години, дори десетилетия? Когато си свикнал да мислиш само за себе си над четвърт век, можеш ли да поставиш някого на първо място. Не просто на думи или за пред хората. Така е лесно, така всеки може. Можеш ли да кажеш на себе си и да си повярваш "Не, няма значение моята личност, моите чувства, моето бъдеще. Действията ми ще са продиктувани само от мисълта за някой друг - неговото бъдеще, щастие, чувства". Да, може би това е любов, може би нещо повече. В определени моменти всеки е правил компромис със себе си заради друг, но може ли това да бъде начин на живот? Дори аз съм способен на подобно себеотрицание и го доказах през последните месеци, дори години, но може ли да се живее така? Справедливо ли е? Whatever makes you happy ще кажат някои, но този лесен на пръв поглед отговор не дава нищо. Ако човек живееше само според собствените си желания, не би бил способен да съществува в обществото. Именно това е и цялата драма.