Онзи ден се случи нещо, което тотално накара добрата ми половина да се събуди от вековния си сън и да възроптае. Ето как ме определиха: "твоите настроения са прекалено променливи, за да мога наистина да общувам с теб. Разни твои по-късни действия показват, че въобще не си се променил и когато ти е скучно не изпускаш да ме потормозиш малко (предполагам, не само мен) и това не може да се компенсира от моментите, в които си добронамерен ако ще към целия свят." . Не знам защо точно тези обикновени наглед думи ме докоснаха толкова силно. Може би защото има ужасно много истина в тях. Осъзнах, че ако искам да общувам с когото и да било в този свят, ще трябва да се отнасям коректно към него. Това как са се отнасяли към мен няма значение и не е оправдание за моето държание. Засега ще се опитам да увелича "моментите, в които съм добронамерен ако ще към целия свят" пък каквото излезе. Знам какъв бях преди 10 години и знам, че мога да бъда отново такъв, а дори и по-добър. Всъщност доста по-добър. Без ничия помощ. Смятам че така не само повече хора ще ме обичат, което е най-ценното нещо - истинската любов на хората, а и самият аз ще се чувствам по-добре.
